Смолян.com

Град Смолян е разположен по реките Черна и Бяла, северно от родопския дял Кайнадина, на важен кръстопът, при надморска височина на кварталите Смолян 1180 м, Райково 866 м и Устово 800 м. Отстои на 109 км южно от Пловдив. Реконструкцията на пътя Доспат-Сатовча ще улесни връзките му с микрорайона на гр. Гоце Делчев.

Смолян се обедини със с. Райково и гр. Устово в 1960 г. Наследник е на средновековен български град, който след превземането от турците бил наречен Пашмакли, а в някои документи фигурира като Башмакли. От 1934 г. носи името Смолян. При обединението на Смолян с Райково и Устово /град от 1946 г./ градът е имал 9 хил ж., а през 1970 г. те са вече 21 650. През 1985 г. населението му възлиза на 31 295 ж., а през 1992 г. на 31 088 жители. Обединените днес три селища са били в постоянна разпра за административното, пазарното, гарнизонно и културно-просветно средище. Селищата са си поделяли тези функции, но предимството оставало за Смолян. Бързото развитие на града става след избирането му за окръжен център. Построена е широка магистрала, съединяваща Смолян през Райково с Устово, и се създаде постоянна автобусна линия.

За свързването на трите селища в едно допринесе построяването на индустриални предприятия между Смолян и Райково - млекопреработвателен комбинат, асфалтова база и др. Сградите на Учителския институт, на строителния техникум, на градската болница на Висока поляна "запълват" празнините на територията на обединения град.

Квартал Смолян е най-голямото звено в обединения град. Той е разположен главно по левия бряг на р. Черна в извънредно живописен кът, в непосредствено съседство с иглолистни гори, до шумящи водопади и потоци, с приятен и здравословен климат. Името Смолян се свързва с названието на славянското племе смоляни, обитавало горното течение на р. Арда. Знае се, че е съществувало и името Езерово още през XII век. След Чирменската битка турците го нарекли Пишмакли. По-късно той бил подарен от султана на любимата му към 1512 г. и градът е познат вече като средище на областта Ахъ-Челе-би. Градът е възникнал на това място на пътищата през Ешекулак за Девин, през Лево-чево за Пловдив и през Райково за Ксанти. Кварталът и досега се дели на Горни и Долни Смолян. Центърът на стария град бил Горни Смолян, на левия бряг на р. Черна. С оглед на новите административно-стопански и транспортни функции центърът се измества към Долни Смолян.

Квартал Смолян се разраства бързо след 1953 г., когато се разширява дървопреработването, създава се селско стопанство, промкомбинат и др. По това време тук се заселват много селяни от Левсчево, Турян, Момчиловци, Полковник Серафимово и др. Квартал Райково е красиво разположен по двата бряга на р. Черна. Той е CTjapo селище. Развило се е като занаятчийски производител на аби, шаеци, черги, които се продавали на пазарите в Драма, Сяр, Цариград и Смирна. От тогава са останали голям брой дву- и триетажни къщи, строени от камък и дърво. Те предизвикват възхищение с майсторската си архитектура, с използване на всички особености на терена - склонове, тераси, заравнености. Типичен представител на родопската къща в Райково е Пангаловата, която поразява с много прозорци, еркери, богатото си вътрешно разпределение и устройство. В нея е настанен Родопски етнографски музей.

Райково доскоро беше типично полупръснато селище - Горно и Долно Райково. В миналото центърът е бил в Средно Райково с няколко ханове и кръчми. След прекъсване на традиционните му връзки с Беломорието настъпва икономическа криза и много изселници се насочват към Пловдив и София. Траен селищнообразуващ фактор в с. Райково са били карстовите извори Света Неделя и Свети Иван. Първият има дебит 300 л/сек и е използван в миналото за двигател на тепавици и за изпиране на вълната и абите. Днес се използва за водоснабдяване и за изпирането на прочутите райковски родопски одеяла и халища.

Квартал Устово е възникнал като старо българско селище във вътрешността на Родопите. То се е развило, както показва и името му, при вливането на р. Бяла в р. Черна. Селището е разположено в красиво долинно разширение под внушителния родопски връх Петровица на главния път от Пловдив за Беломорието, като при Устово се разклонява за Смолян, Кърджали и Рудозем /през Райково/.